Поезия

[fred]

Благодаря! Песента много пъти съм я пял, но не знаех, че е по стихотворение на Смирненски.

Е за нищо,много поети имат стихове, които по различни причини не се знаят, че са писани от тях.

[fred]

Б.Пастернак

Ледоход

Не смее пролетният грунд
за кълнове да мисли още.
Подал изпод леда гръцмун,
чернее по брега от снощи.

А залезът е клещест рак.
И без месо не ще извади
деня от блатото. И как
пламти просторът плътояден.

Със слънце дави се, облят
в кръвта му, влачи го до късно
и о леда го бие с яд,
и - сьомга розова - го къса.

Залита сумракът пиян,
такава хищна тишина е,
но ледените острия -
зелени ножове - сияят.

Безспирен, алчен хрип, зловещ
скриптеж, ханджари в схватка жива
и сблъскващи се ледове,
които скърцащо преживят.

[fiore]

нещо и от Ат. Далчев

Художникът и вятърът

Художникът искаше да нарисува вятъра,
и рисуваше листа, които излизат лудо от
пожълтялото дърво като искри от разпалван огън.
Той искаше да нарисува вятъра,
и рисуваше как се струи и проблясва тревата
в ливадата.
Той искаше да нарисува вятъра,
и рисуваше облаци, пръснати в паническо
бягство по небето.
Художникът искаше да нарисува вятъра,
и виждаше винаги, че рисува друго.

Заедно с една негова мисъл:
Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема.

***

[fred]

Така е колега fiore

[viki]

Да се включа и аз в темичката
От Томи Тодоров са и двете стихчета

Нежен прицел

Целя се в себе си. В себе си мога.
Дулото също не знае кога
ми е потребно - както и Богът.
Аз ги намирам, уж техен слуга.
А после...оттам...извира вода.
Точно отляво бушува, поройна.
За да оставят по нея следа,
Бог не подписва картините свои.

(може би ,затова разбираме,че са били сред нас ,едва когато ги изгубим....)


*************************
Добрите думи

Посвещавам на всички,
които съм си позволил да съдя.

Аз искам днес да съм Добрите думи.
Да бъда Прошка, Милост, Шанс да Дам.
Отровата, изсипана върху ми
с Добрите думи да отмия сам.

Да кажа искам днес Добрите думи.
Стена събарям, за да сторя Път.
И всякакви съвсем човешки глуми
оставям тук, на този кръстопът.

Добрите думи – Камъче по Пътя...
То може да обърне и колата,
но може и в един по-хубав свят
то маса да подпре – да се не клати.

С Добрите думи щом сърце отворя,
ще се спася от още две лъжи –
че Прав и Крив са истини безспорни.
Не...Прав и Крив са символи Божи.

Добрите думи казвам от сърце.
Но винаги сърцето ми ще диша
да бъдат те поети от ръце,
които ще ги ползват, за да пишат.

[fred]

Добре се включи

ЦЕЛУВКАТА
Борис Христов

Кубетата на черквата въздишаха червени
като гърдите на жена заспала -
натам помъкнах аз нозете си ранени
и сянката приведена на мойто тяло.
Приличал съм навярно на костилка -
захвърлена - плодът ограбен,
когато някаква жена изстиска
дъхът от устните ми и избяга...

Да вярвам ли, Исусе, от мъже разпънат!
Годините ме лъснаха като бръснарски ремък-
ала коричка от любов, когато му подхвърлят,
подскача кученцето да я вземе.

Изтичах у дома и се облякох.
Но като победител - с бели дрехи.
И цяла вечер из града на хапки
разделях щастието с моите приятели ергени.
А щастието е това, когато
съдбата те целуне изведнъж на някой ъгъл
и си раздвижи вкаменелия живот рогата -
да го докоснеш само и да тръгне.
Въртях се като пумпал тая нощ, лудувах
и в празните уши на тишината виках.
Да имаше една валдхорна да надуя,
ще я изправя до последната извивка.

[fred]

СНЯГ

Атанас Далчев

Над тези стръмни стрехи от желязо
и тези булеварди от асфалт
поне един път няма ли да слезе
снегът от небесата като бял
и лъчезарен ангел? Аз не вярвам.
Във този черен като въглен град
ще бъде зимата наверно черна,
незнайни - ангелите и снегът.
И ако слезе някога, без жал
жестоки ще го стъпкат със обувките си
стражарите и проститутките,
ще му почерни белите пера
димът на гарите и на комините. . .

Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца.

1929 г.

[Ass]

...Сняг без кал, като дълъг живот без лъжи.

[fred]

Мда, човек като ангел все едно

[fred]

Благослов

Асен Разцветников

Сняг се сипе, Коледо ле,
над поля и над гори,
във огнище, Коледо ле,
бъдник весело гори.

Както свети, Коледо ле,
във огнище пламък злат,
тъй да свети, Коледо ле,
любовта по целий свят.

Както сипе, Коледо ле,
Бог снежинките безспир,
тъй да сипе, Коледо ле,
в къщи добрини и мир,

както рони, Коледо ле,
Господ снег от сивий свод,
тъй да сипе, Коледо ле,
в къщи той имот и плод!

[fred]

Зимен сън

Асен Разцветников

Зимна вечер губер бял размята,
спи ми, малко зрънце, под земята.

Спи и слушай как незнайни хали
свирят в мрака с ледени кавали.

Не тъгувай ти за ясно лято,
ни за ниви със коси от злато,

не тъгувай, че е заледено
твойто стръгче свежо и зелено!

Спи и слушай, спи и чакай в мрака
да пристигне с блага вест южняка -

и ще видиш как ще тръпнат луди
пак пчелици, птички, пеперуди,

и ще видиш как на кон от злато
пак ще дойде огненото лято.

[fred]

Дамян Дамянов
...
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

[fred]

ЛОДКА В ДЪЖДА
Михаил Белчев

Дъждът вали, вали преди...
Пълзи и дълго дращи по стъклата,
а аз и този път оставам прав
във тъмнината.

Като светулка плахо примижа
една цигара нейде далече
и аз дочувам шепот на жена
която тръгва, тръгва вече

Дали пътува и сега
онази малка книжна лодка,
която сгънах на шега
над някоя дъждовна локва.

А после пратих е към теб
с молба при мен да се завърнеш
дори в това море от много дъжд
ти да побързаш, да побързаш

Сега вали, вали дъждът по прозореца.
От вестник стар изрязвам стих.
с много, много болка
и препрочитам на глас как търси бряг
в море от хора и дъжд
книжна лодка,

Дъждът и този път вали, вали...
Пълзи и дълго дращи по стъклата,
а аз запалвам клечка от кибрит
във тъмнината.

И само тази малка светлина
изгаряща до болка във ръката,
дано покаже пътя към дома
на лодката и на жената.

[fred]

Едно стихотворение от Хосе Марти

* * *

Леопардът има планината,
дето остри канари го вардят.
Имам повече от леопарда:
имам аз един добър приятел.

Спи си след игри и след забави
гейшата на мекото възглаве.
Казвам си: "Възглавката безценна
верния приятел не заменя."

Има дивен замък феодалът,
птицата - крило, бедняк - зората,
а на мен съдбата ми е дала
там във Мексико един приятел.

Президентът има си градини
със фонтани и басейни сини,
жито, амбра, злато и палати:
аз си имам повече - приятел.

[fred]

Шекспир
Сонет № 66
/Или както обичам да повтарям-нищо ново под слънцето.../

Зова смъртта. До гърлото съм сит
заслугата да виждам просекиня,
и глупостта - в костюм със бисер шит,
и честността - удавена във тиня,
и простият език - немил-недраг,
и пъченето - признак за наука,
и чистото моминство - във бардак,
и почестите - пръскани наслука,
и нрава строг - покварен от властта,
и гордото достойнство - на заплата,
и творчеството - с вързани уста,
и правдата - във служба на лъжата.
Охотно с тази смрад се бих простил,
но как да те оставя, друже мил?